Онзи ден моят съпруг Тео се върна по-късно вечерта от работа. Бяха ходили извън София по някакви дела и на връщане купил от Кресна една чанта хубави розови домати и още една – сини сливи, от тези кръглите. Погледнах го странно, защото той не е никак нито по зеленчуците, нито по плодовете и предположих, че ги е купил за мен. Но явно за тези сливи вече имаше визия в главата какво трябва да им се случи. И почти ми го нарисува с думи – „кекс с плодове, ама така на по-големи парчета, нали разбираш…“ И, естествено, аз докато се чудя точно как да ги претворя в нещо такова, тя съдбата…